Напоследък много се говори и пише за новият за хазарта. Трябва ли да има такъв закон? Кой ще облагодетелства? Ще пречи ли на покер играчите или ще им осигурява някаква защита? Ще се взима ли някакъв данък върху печалбата? Ще се вдига ли рейка? И т.н. и т.н. ...

Въпреки, че този закон се точи с години, едно обаче е сигурно - влизането на закона в сила е въпрос на време и можем да се надяваме това да не навреди на развитието на покер играта в България.

Засега се знае, че покер играчите няма са се облагат с данъци пърху печалбата си, а операторите ще трябва да се притежават лиценз за опериране в България издаден от комисията по хазарта.

Поне на този етап единственото спасения за покера в сегашния му вид е да се премахме думата хазарт от определението за играта. Това обаче е изключително трудна задача предвид общонародното мнение.

Извадка от новия законопроект:

Изключения от хазартни игри



Проектозакона съдържа някои доста спорни разпоредби. Една от спортните такива е именно ограничението за реклама на онлайн/оператори на живо, дори и лицензирани такива:



Обяснява се в допълнителната разпоредба:



Текста в този му вид ще сложи информационна завеса и ще лиши играчите от правото им за информираност от независими покер източници като POKER-BG.eu . От друга страна дори и лицензираните оператори най-вероятно ще потърсят вратички в закона, както стана в Германия, заради нуждата от представяне на нови промоции и оферти, които са изключително важни за да има конкурентноспособност на пазара.

Обърнете внимание, че това не е финалната версия на закона и най-вероятно ще има някои промени, за които ще ви информираме в сайта.

Вижте какво гласи проектозакона в сегашния му вид в прикачения файл по-долу!

Депутатите тихомълком ликвидираха неутралността на Мрежата

Това изображение не може да се види от гост. Моля логнете се или си направете регистрация.

Докато социалните мрежи вряха и кипяха, подготвяйки протест срещу ACTA, парламентът гласува на първо четене скандален текст, узаконяващ филтрирането на сайтове и ограничаването на достъпа на потребителите до тях.

Такива правомощия получава Комисията по хазарта съгласно Чл.22 точка 13 от законопроект за Закон за хазарта, приет на първо четене на 2 февруари 2012 г.

Според текста държавната Комисия по хазарта "взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове".

С една дума - намордник. На втори февруари депутатите гласуваха, за да ни го нахлузят.

Срещу текста протестираха Сдружението за електронни комуникации (СЕК), Асоциацията на потребителите на телекомуникации и интернет услуги, програмата „Интернет общество" и представители на кабелните оператори в страната, които в крайна сметка ще трябва да прилагат филтрирането и да ограничават достъпа на потребителите.

Протестът им обаче се оказа ялов или е бил само проформа. В същия ден, в който депутатите дискретно гласуваха за филтрирането на интернет, някои от гореизброените сдружения и общества съобщиха за споразумение с правителството: ACTA да бъде ратифицирано с резерви за контрола на трафика в интернет.

Както виждаме обаче от Член 22, обещанията и споразуменията с властите не струват и хартията, на която са напечатани. Колаборационистките усилия на сдруженията пък се оказаха по-евтини от генерирания трафик за огласяването им, защото юридически е невъзможно ACTA да бъде ратифицирано с резерви.

За разлика от реакцията срещу ACTA, общественото мнение не се прояви срещу скандалната разпоредба в Закона за хазарта. Може би защото хазартът се счита за универсално зло, срещу което всички мерки са добре дошли.

Едва ли хазартът в мрежата ще спре да съществува след страховитите постановления на ДКХ за спиране на сайтове. Който е решил да залага, ще продължи да го прави през проксита, TOR или други технически методи, срещу които филтрирането е безсилно.

Проблемът с този текст е, че се създава изключително опасен прецедент. Атакувани са фронтално както неутралността на Мрежата, така и правата на гражданите, и принципите на правовата държава.

Днес някаква комисия, а не съд решава да ограничи достъпа на потребителите до хазарта. Утре друга комисия ще ограничава достъпа до порното. Вдругиден... до политически некоректните писания?

Приложения:

1. Из стенограмата на заседанието на Комисията по правни въпроси

Светослав Тончев:
Имам един въпрос, защото не ми е ясно как се случват нещата. По чл. 22, т. 13. „Взема решение за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове.”
Как ще ограничите достъпа на интернет потребителя до такива сайтове и на кой ще разпоредите да филтрира сайтовете.
Калоян Кръстев:
След като комисията вземе такова решение, органът, който може да извърши такова филтриране е ГДБОП в момента. Те имат такива специалисти, имат такъв отдел. Явор Колев го оглавява – „Компютърни престъпления и хазарт”. Те на базата на такова решение биха могли да извършат такова филтриране и ограничаване на достъпа. Прави се с помощта на IT специалисти. Целта е да не могат да работят такива сайтове на нелицензирани оператори, да се ограничи дейността им на българския пазар. В случая ГДБОП е компетентният орган.

2. Из стенограмата на заседанието на Комисията по бюджета

ЯНАКИ ГАНЧЕВ: Председател съм на Асоциацията на потребителите на телекомуникации и интернет услуги. Ние представляваме, общо взето, и други потребителски организации като активни потребители, тъй като тук въпросът, по който основно поискахме участие, това е въпросът за организиране на хазартни игри от разстояние. Преди всичко искам да приветствам вносителя за този момент за забрана на рекламата на хазарта, тъй като в нашата асоциация пряко имаме поглед и приемните, с които разполагаме, имаме наблюденията за това, че потребителите, специално давам конкретен пример за играта „Стани милионер”, има хора, и то преди всичко възрастни, които по-грубичко казано, изгарят от тази реклама. Тоест, тя имаше подвеждащ характер. Заедно с Комисията за защита на потребителите, с която работим съвместно, беше подготвен колективен иск. Там се стигна до извънсъдебно споразумение с организатора, респективно, с телекомите, които предоставяха възможности. Така че, още веднъж подчертавам, може би тук трябва да се прецизира текстът, но като цяло ние като представители на потребителите приветстваме рекламата на хазарт.
Тук ще започна с „но”. Не сме съгласни конкретно с един член – това е чл. 22, ал. 1, т 13. Аз не знам по какъв начин е направено съгласуването с Европейската комисия, но ще започна с това, че ако този член остане в този му вид, има реална опасност за санкции, тъй като той е в нарушение на директиви. Ние сме изпратили в тази връзка писмо до Министерски съвет до министър-председателя, където подробно сме изложили нещата, както и до председателя на настоящата комисия.
Какво имаме предвид? Имаме предвид, че начинът, по който е опитал вносителят да реши лицензирането на онлайн хазарта, според нас би довел на практика до нула. Какво имам предвид? Тук се третират основно тези хазартни игри, които няма да се регистрират в Министерството на финансите, респективно, в комисията. Искам правилно да ме разберете, че ние сме за това, да се спазва фискът. Но начинът, по който е записано искам да ви кажа, че начинът, по който е записано има характера на принудителна мярка без определен адресат и ред за прилагане и контрол. Тоест, това е един висящ въпрос – говоря конкретно за чл. 22, ал. 1, т 13. Става дума за филтрирането. Самият процес на филтриране вече е ограничаване на достъп и филтриране на съдържание, което е недопустимо по европейското законодателство. Аз затова казах, че тук няма да можем да се съгласим.
Защо казвам, че няма да може да доведе и до резултати? Това, което казвате, че сървърът трябва да бъде разположен тук, съответно, DNS домейнът трябва да бъде, така да се каже тук – това вече вие го решавате и може би е правилно, аз не искам да се изказвам по този въпрос. Това би довело без да се въвежда рестрикция до регистрацията. Но всеки проблем има повече от едно решение. Аз мисля, че с тази точка вие сте тръгнали по пътя на най-малкото съпротивление. За трети път казвам: това няма да доведе до нищо. Сега ще ви кажа защо.
Тази мярка има ретрограден характер – извинявам се за израза, но искам да бъда точен и правилно разбран. Има ретрограден характер, тъй като информацията сред потребителите, която имаме претенции да познаваме, се разпространява много бързо. Ако вие наложите този член 22, той ще бъде ограничен в българското пространство, но казвам ви аз какво бих направил. Аз ще се хостна на чуждестранен – немски, швейцарски или какъвто и да е хостинг и ще вляза в този сайт, който вие тук сте забранили. Това при добър компютър даже време няма да загубя. Искам да кажа, че в социалната мрежа, с която трябва да се съобразявате, тази информация се разпространява като мълния. Тоест, тези нелицензирани сайтове – аз го разглеждам от техническата му страна – съответно оператори на хазартни игри, тук са и техни консултанти – ще бъдат заобиколени много бързо, тоест ще се върнем на изходна позиция. Тоест този член нищо не решава. Единственото, което той прави, е да ограничи свободата в интернет – опит, който се прави с трети закон. Това мога да го кажа твърдо, защото ние сме хората, които променихме Закона за електронните съобщения. Преди това там беше направен такъв неуспешен опит. Преди това беше Законът за електронната търговия. Така че в работна група бихме могли да предложим, тъй като, както казах, всеки проблем има повече от едно решение – да, ни знаем примерно как би могло това нещо по някакъв начин да бъде решено, без да бъде нарушавана свободата в интернет.
Благодаря.

Автор: Атанас Чобанов
Източник: bivol.bg